BG ITA EN
Автобиография
Школа Sheherazade
ФЕСТИВАЛИ и УЧАСТИЯ
Семинари и News
Ориенталски танц
Арабска музика
Арабски инструменти
Арабски ритми
Положителни ефекти
Фото галерия
Видео галерия
Любопитно
Ориента в Изкуството
Преса
Новини
Полезни връзки
Контакти
Книга за гости
Начало


Стилове


СТИЛОВЕ АРАБСКИ ТАНЦИ

Терминът RAQS SHARQI означава източен танц (ориенталски танц) и включва класически, популярни и традиционни египетски танци. Неговите корени могат да се търсят в древността, а в днешно време продължава да процъфтява, тъй като се смята за социално забавление в рамките на семейството, или при специални поводи, като сватби, тържества и др. Все пак терминът “Oриенталски танц” остава да бъде най-разпространената и позната дефиниция за източния танц, както в традиционната, така и в съвременната му версия.

Този рафиниран и елегантен стил се разделя в три различни направления:

SHA’ABI, BALADI и SHARQI

 

SHA’ABI - ПРОВИНЦИАЛЕН

Както и самото име предполага, това е популярен и по-обикновен танц, произлизащ от провинцията. Това всъщност са танците на една по-широка категория хора, от различни региони, които имат общи изразителни характеристики, произлизащи от обединението на арабските мюсюлмани – GHAWAZEE (цигaнски произход)  и FELLAHI (селски произход).

 

Kомуникативен, весел и оживен, танцът SHA’ABI е тясно свързан със земята, което се изразява и в неговата разновидност SAIDI - танц, произлизащ от горната част на Египет (Upper Egypt). През последните години тази форма на танцувално изкуство получава все по-голямо уважение, тъй като всичко, което е било широко разпространено в миналото, сега се подкрепя дори и от египетското правителство, като следствие на съживяването на чувството на национално достойнство. Всъщност някои изпълнители на SHA’ABI изнасят спектакли дори и в Сградата на Операта в Кайро - място, запазено предимно за балет в западен стил и концерти.

 

BALADI - ГРАДСКИ  повече...

Музиката и стилът BALADI сe сравнява със “Soul jazz“ и “ Rhythm & Blues”, произлизащи от американските чeрни гетa. Става въпрос за сравнително новата, градска форма на Raqs Sharqi. В начaлото на века, под английско владение и по време на урбанизацията, голяма част от селското население се мести в големите градове и това води до появата на нови черти в музиката и танца, които се изразяват в стила BALADI. Това е най-интересният стил, от изследователска гледна точка, защото възниква най-късно. От музикална позиция, към  "внесените" от Запада музикални инструменти - йоника, акордеон, саксофон и тромба, се присъединяват традиционни инструменти като duff, nay и tаblah.

     

Така се ражда TAXIM BALADI. Към 30-те години тази форма се затвърждава в т. нар. ASHRAH BALADI (структура, разделена на десет чacти, която се състои от вариации на тема, изпълнени от редуването на различни инструменти).

 

SHARQI - КЛАСИЧЕСКИ

Представлява изтънчена танцова форма, присъща на кралския двор. Движенията са по-плавни, по-малко подчинени на ритъма и изискват повече пространство.

Считан като "класически" eгипетски стил, pафиниран, изразителен и чувствен, SHARQI е рeзултат на еволюцията на горе-описаните стилове. Меките и плавни движения на ръцете, изразителноста на лицето, кръшния ритъм на движенията на бюста и таза, придружени от серия сложни и елегантни стъпки, правят този стил много изразителен и завладяващ.

 

СПЕЦИАЛНИ ТАНЦИ

 

RAQS AL SHAMA’DAN – “ТАНЦЪТ НА СBEЩHИKA” повече...

RAQS AL SHAMA’DAN е представен за първи път през 1920 г., от легендарната изпълнителка на ориенталски танци, Shafia el-Koptia. Този танц се характеризира със специфичното облекло на изпълнителите – тежка плащеница, а на главата си носят запален свещник.

От древни времена хората в Египет са имали обичай, да палят свещи по земята около статуята, възхваляваща SEBU (седмия ден след Рождеството). Позовавайки се на статуите като доказателства, се оказва, че танцьорките са имитирали самия свещник, като са се обличали в дрехи със специални метални държачи за свещи.

Така озарени те ca изпълнявали своя танц, докато свещите догаряли почти до самата дреха – предпазвали са кожата си благодарение на възглавнички, които са носели под дрехата, на тези места. Възглавничките имали и допълнителна функция - да подчертаят овала на техните бедра.

В днешно време, в този древен египетски сватбен ритуал, танцьoрката предхожда сватбеното шествие със запален свещник над главата си, за да предпази и освети пътя на бъдещите съпрузи. Изпълнява се на бавен ритам, наречен ZAFFA (сватбено шествие).

 

МELAYA LEF повече...

Думата МELAYA LEF означава покритие от плат(шал), а самият танц произлиза от района на град Александрия. Костюмът е съставен от “GALLABYA” – дълга, традиционна рокля; МANDIL – кърпа за глава с помпон; и МELAYA. С голямо умение, танцьорката "обвива" големия, черен шал около тялото си, изпълнявайки различни вариaнти с него, които в един момент подчертават движенията на таза й, а в друг - тези на ръцете и стъпките, като през цялото време държи МELAYA.

  

 

ТАНЦЪТ С ВОАЛ  повече...

Според Wendy Buonaventura, когато искате да предложите нещо, което е малко познато, казвате, че то е забулено в тайна, или че отхвърляте воала от него...

Тази метафора крие началото си от времето на Исис, върховна богиня в древен Египет, култът към която е оцелял дори и по времето на навлизането на християнството. ”Аз съм миналото, настоящето и бъдещето и никой смъртен не ще повдигне воала от мен.” Воалът, който се използва в този танц, много наподобява на MELAYA (2,5 m дълъг и 1,20 m широк), но е много пo-лек и фееричен. Танцьорката може да върти воала; може да го задържа във въздуха; може да имитира морските вълни, като движи ръцете си; или да го хвърли нагоре и после да го остави бавно да покрие лицето й като милувка. С него тя също може да скрие част от своето тяло, изпълнявайки движения, като следва ТAKSIM (музикална инструментална импровизация) и така да акцентира върху чувствеността и загадъчността на танца.

 

RAQS AL SAYF , SWORD DANCE – “ТАНЦЪТ С ШПАГА”

Анекдот: В древните времена жените често били купувани, или отвличани като изкупителни жертви при войни. Отвеждали ги в палати, където те принадлежали на „богати господари”. Далеч не всички от тях са се примирявали с робството (някои вършели домакинска работа, други изпълнявали песни и танци) и го показвали по много специфичен начин.

По време на танц, те сграбчвали шпагите на присъстващите стражи и ги балансирали на главите си. Обикновено продължавали да танцуват безстрашно, с грациозни, плавни движения, което означавало: „вие, които контролирате моя живот, можете да държите шпага над главата ми, но никога не ще успеете да покорите душата ми!”

 

RAQS Al ASSAYA – SAIDI – “ТАНЦА НА БАСТУНА”  повече...

Произлизащ от горната част на Египет (UpperEgypt), RAQS AL ASAYA  е максималният израз на стила SHA’ABI. Познат е и като “ТАНЦА НА БАСТУНА”. В мъжката си версия, този танц се нарича TAHTIB (древно войнствено мъжко изкуство). В случая бастунът (тояга от бамбук, дълга 1,60 m) е символ на сила и мъжественост, с който танцьорите имитират моменти по време на борба.RAQS AL ASSAYA се танцува и от жени - танцьорката показва своето умение да борави с бастуна, въртейки го хоризонтално, вертикално и напречно, в хармония с движенията на тялото.

 

DABKE

DABKE (или DABKAH) е групов танц, изпълняван в арабските страни по време на популярни събития или празненства.Терминът DABKE означава тропане с нозе по земята. Според общоприето мнение сред арабите, този танц символизира тропането с нозе при мачкането на калта, от която селяните са правили "сурови" тухли, за да построят къщите си в селските райони. След големите усилия, които били полагани, за да се разбърка калта с техните нозе, хората се събирали на открито, за да отпразнуват с типичните движения, радостта от свършената работа.DABKE се танцува от група хора, които се движат в линия или кръг и тропат с крака по земята. Поклащайки се, те се движат с ритмични стъпки наляво и надясно, напред и назад.

Използват се различни стъпки и скокове. Скоковете в този танц символизират мъжката сила. Така, за да покажат своята сила пред жените и за да ги впечатлят, мъжете често изпълняват ексхибиционистични скоци. Ако танцът се изпълнява само от мъже, стилът му е силен и мощен, но ако в танца са включени и жени, то той би могъл да се характеризира по-скоро като нежен и изпълнен с деликатни движения. Танцът протича под акомпанимента на духови и ударни инструменти. В някои селски райони, той се изпълнява само като се следва ритъма от стъпките, пляскането с ръце и човешкия глас.

Що се отнася да танцовото облекло, всеки район има свое собствено и то е или типичната арабска GALLABYA – какъвто е обичаят в Йордания, Саудитска Арабия, Ирак и донякъде и в Сирия; или турските панталони, нарeчeни “SERWAL”- шалвари, с извезана над ризата GALLABYA, както се използва в Ливан и в чacт от Сирия.

Днес DABKE може да се види по площадите на големите арабски градове, изпълнен от танцьори, които са облечени в модерни западни дрехи.

DABKE се изпълнява по време на национални и традиционни празници, сватби и обрязване.



Известни сентенции





© 2017 ЕВЕЛИНА ПАПАЗОВА - школа за ориенталски танци. Всички права запазени.
дизайн и програмиране: УебДизайн Професионалистите се отличават