BG ITA EN
Автобиография
Школа Sheherazade
ФЕСТИВАЛИ и УЧАСТИЯ
Семинари и News
Ориенталски танц
Стилове
Арабска музика
Арабски инструменти
Арабски ритми
Положителни ефекти
Фото галерия
Видео галерия
Ориента в Изкуството
Преса
Новини
Полезни връзки
Контакти
Книга за гости
Начало


BALADI в Египетския танц и музика

» SAMIA GAMAL » Кючек (Köçek)
» NAIMA AKEF » Какво е Tsifteteli ?
» TAHEYYA KARIOKA » Ориенталски танц или Belly dance ?
» OUM KOLTHOUM » Воалът в Ориенталския танц
» FARID EL ATRACHE » Митът за Oриентализма
» MOHAMMED ABDEL WAHHAB » BALADI в Египетския танц и музика
» ABDEL HALIM HAFEZ » BADEIA MASABNY
» RAQS SHAMA'DAN- Танцът със свещник » Рядък видео материал
» Saidi и Tahtib, танцът на тоягата, Raqs Assaya » Как да си изберем Компетентен Учител?
» Melaya Lef » Американски Племенен Стил - American Tribal Style

  Baladi в Eгипетския танц и музика

   

 

Терминът “Baladi” е важна дума за всички египтяни, които идентифицират живота и традициите си с египетската земя, първородната им държава. Тези мъже и жени се наричат най-общодеца на страната”, “Awlad el Balad”. Чрез този термин се описва идентичността на хората от работническата класа, хората, които са мигрирали от селата и фермерските общности и са се установили в градовете, създавайки своя общност. Awlad el Balad е и термин, с който се описва “истинският египтянин” или “Masri Asil”.

 

Наименованието се противопоставя на терминаAfrang”, използван за обозначаване на западните окупатори и египтяни, които са приели западния начин на живот. 

Tова е важно разграничение за египтяните, които през дълги периоди от своята история са били управлявани от чужденци. В периода, предхождащ революцията на Nasser от 1952 г., която за пръв път от столетия насам остави Египет отново в ръцете на собствения му народ, се е изграждало силно чувство за национална идентичност. “Awlad el Balad” - “децата на страната” – са били считани за благородни и почтени, идеализиран образ, който е ставал все по-силен сред населението. (Управляващата класа, чийто живот в по-голямата си част е отделен от този на по-долните или Baladi класите, може и да не поддържа това виждане.)  Въпреки че не са формално образовани, дори понякога неграмотни,Awlad el Balad” са пропити с улична мъдрост, проницателност и притежават удивително познание за света. Обикновено са с произход от долните средни класи. Не работят на държавна служба, а се занимават с търговия или занаятчийство. В това число се включват и артисти, певци, танцьори – най-общо казано – хора на изкуството.

 

Ibn el Balad” - “Синът на страната” – олицетворява истинският египтянин, известен като “gadaa”, което се тълкува като добър, почтен, смел и отговорен. Той има същите качества като “Awlad el Balad” и може да бъде местният касапин, пекар или “Maalim” – шефът, местният търговец, който търгува честно и е известен като добър и справедлив лидер в своята общност (“harah”).

 

Awlad el Balad” живеят в общности Shaabi (тук думата shaabi се отнася до известните общности, които могат да включват и Baladi общностите) на големите градове и се придържат към строг етичен кодекс на идентичност. От десетилетия насам, още преди началото на XX век, улица Mohammad Ali е била главният Shaabi квартал и център за изкуството на Baladiasil”, “истинските” хора на изкуството. Местността е останала артистичен център до 70-те години на XX век, когато хората на изкуството стават свидетели на скоростния му упадък. (Политиката на Sadat за отворяне на Египет за чуждестранни парични инвестиции и големи предприятия, има сериозни последствия за социалния и артистичния живот на страната.

Светкавичните социални и икономически промени водят до разчупване правилата на артистичния пазар, защитавал хората на изкуството Baladi и техния бизнес десетилетия наред.) Въпреки че, идентичността и самосъзнанието на “Awlad el Baladпървоначално се зараждат през 40-те години на 20-и век, те остават непокътнати и до ден днешен. От този период насам, мъжете и жените, занимаващи се с изкуство на улица Mohammad Ali, се считат за типични “Awlad el Balad”.

 

Bint el Balad” - “дъщерята на страната” – внушава върховното понятие за почтена, работеща жена, която е щедра, помага на другите, целомъдрена, с чувство за хумор, която се грижи за семейството и съпруга си. Тя е светска жена, разбира живота, високо интелигентна, отворена към новите идеи, но в същото време е резервирана, красива, но въпреки това – скромна в поведението и облеклото си. Това понятие може да се отнася както за танцьорки, така и за певици, които все още се придържат към традиционните/основните правила за поведение на Baladi.

Една известна танцьорка на нашето време, наричана Suhair Zaki, която е известна като “gadaah” - почтена и добра – термин, който може да се използва за Bint el Balad. Ruh El Fuad, известна Baladi певица, също се посочва като Bint el Balad и “gadaah”, поради факта, че е живяла съгласно етиката на Baladi традицията.

 

Понякога Bint el Balad може да се разшири към личността на „Maalimah” – жената шеф, която притежава всички гореизброени атрибути. Тя пее и танцува и като цяло се разглежда като благосъстоятелна, обикновено управлявайки свой собствен бизнес като кафене или пекарна, заедно с нейния съпруг, Maalim – мъжът шеф.

 

Личността на Maalimah е много различна от “Almah” или “Awalim” (мн.ч.).  Awalim” е много по-стар термин и се него се визират старите придворни артисти, обучените певици и танцьорки. Те забавлявали кралските дворове, пеели и танцували с изцяло женските си  трупи в домовете на пашите и елита, по време на хедивското управление в Египет и османския период.

Смята се, че златният период на Awalim е бил края на ХIX и началото на XX в. Истинската Awalim е пяла, танцувала и свирила на музикални инструменти според традицията „ tarabили класическата традиция. Техните песни, наричани Taqtuqa или Taqatiq (мн.ч.), станали много популярни през 20-те и 30-те години на XX век в кафенетата на Кайро, а по-късно и в затворените театри в европейски стил. През 30-те години мъжете също започнали да пеят Taqatiq. Може да се каже, че тези песни довели до първата популярна музикална структура в съвременните египетски масови песни.

 

През 20-те години се появил различен вид Awalim. Той започнал да се изявява и по сватбите сред благосъстоятелната работническа класа. Музикалната му структура също обхващала музикалните структури на Baladi. Много Awalim работели в квартала на работническата класа на улица Mohammad Ali, където живели в район, наричан „Haret elAwalim”. Женитбата за Awalim е силно желано събитие за проспериращите семейства от работническата класа до началото на 40-те години на XX век.

 

Към края на 40-те години започва завръщане на феминизма в Египет (феминизмът за пръв път се появява като феномен през 80-те години на XIX век). През същия период и  дореволюционният национализъм е силно изразен . Звукозаписната и филмовата индустрия бележат своя бум. Жените режисьори са особено на почит.

 

След революцията от 1952 г. Moulid започва отново да преуспява. Moulid е религиозен фестивал, почитащ светците и пророците. След революцията знаяението му е придобило повече всеобхватност – сцена за театрални и художествени таланти.

Действията на религиозните фундаменталисти са ограничени. Откритите кафенета процъфтяват благодарение на музиката и танците. Baladi музиката и Baladi певците са много популярни.

С изчезването на „Usta” – лидерката на групата, Awalim жените, занимаващи се с изкуство на улица Mohammad Ali, били принудени да се погрижат за собствените си кариери и започнали да управляват бизнеса заедно с мъжете си. Към края на 40-те години се ражда Maalimah – жената шеф, танцьор и артист.  

 

 

Противопоставянето Baladi-Afrangi

 

Терминът Sha’abi се използва широко в градовете и с него се внушава идеята за масите и за народа. Хората Baladi, със специфичната си и богата култура, са с произход от Balad– селото или провинцията. Те живеят в Shaabi квартали като Bulaq или улица Mohammad Ali. Baladi културата се противопоставя на Afrangi културата – културата на приелите западния начин на живот египтяни и на колониализма.

Честни, етични културни и духовни вярвания се противопоставят на покварените елементи от модерните нрави в западния свят. При хората Baladi всеки аспект от живота им отразява цялостни и естетични ценности. Облеклото им е красиво, но скромно. Храната им е домашно отгледана, без отровите на масовата продукция. Притежават уникална духовност.

 

Baladi Ислямът e близък до Суфизма. И тук религиозните песни и танци са част от ритуала на живота, изразени или в Moulid или в други ритуали при раждания и погребения. Тези самобитни египтяни живеят между световете Afrangi и Baladi. Живеят с възприятията за правилното и грешното и с идеята за западното и традиционното.

Често се случва да имат отношения на любов и омраза с богатото, проспериращо и консуматорско общество. От тази борба се ражда културата и изразяването на Baladi характера – в музиката, в танците и в персонажите, които толкова добре са изобразени във филмите от 40-те и 50-те години.

Стремежът им към истината, добротата и обикновния живот придават смисъл в борбата с градския хаос. Дълбочината на душевното страдание и горчиво-сладката природа на живота се отразяват в Baladi културата, особено в музиката и песните.   

 

 

Baladi Mawaal и Baladi песни

 

По време на урбанизацията на Shaabi традициите, “Mawaal” – гласна импровизация, се развива като сложна форма в песента Baladi. Функцията на Маwaal е връщане на хората към корените и вярванията им, към основните чувства и емоции.

Въпреки че Shaabi Mawaal от Said или Горен Египет има характеристики на елегична песен, Baladi Mawaal внушава усещането за много по-дълбоко изразяване на чувствата. Протяжното и сложно лъкатушене на изричаните думи подсилват емоционалните качества на песента. Човек трябва да чуе царя на Baladi MawaalAhmadAdawia, за да разбере дълбочината на душата Baladi.

Ето един  доста известен Mawaal на AhmadAdawia:

 

Rahoul Habayeb

 

Rahoul Habayeb,  Ba, alhum  aam wi tani.   Отидоха си обичаните, вече почти година или две.

Rabtin al Bu’ad   walla walla rag’in tani.   Настояват ли за такова разстояние или се връщат обратно?

Rahou’l Habayeb, Raahou, Raahou.   Отидоха си обичаните, отидоха си, отидоха си.

Leyh ya Habayeb, H’illi zadi w’marartouh.   Защо, приятели, вгорчихте моят добър късмет?

Ghash el Dawa Sa’ab al Illah ,w’marartouh.   Когато излъжеш с лекарството става трудно да се излекуваш. А вие го направихте още по-тежко.

Youmi yigi  ‘Agli  fi raasi w’youm bey touh.   Понякога умът ми е спокоен, а понякога се чувствам объркан.

Youoom youoom youom youom!   Понякога, понякога, понякога!

Wi’l  qalb khadouh, W’yumha ma gash tani, Rahou, Rahou’l Habayb.   И сърцето си отиде и оттогава не се е връщало. Отидоха си, отидоха си обичаните.

 

Тук Adawia говори за отсъствието на това, което е било добро: приятелство, щедрост, добра воля към околните и преди всичко живот, воден от повелите на сърцето. За Awlad el Balad това са основните принципи на живота, които могат да бъдат загубени завинаги в градския живот, ако хората не се грижат един за друг. 

 

През 70-те години на XX век AhmadAdawia е първият Ibn el Balad, който става египетска поп звезда. По-важното е, че той е и истински Балади артист, добре образован в музикалните традиции на улица Mohammad Ali и добре запознат с музикалния репертоар на Балади.

Песните му отразяват сантиментите на хората Baladi – бунтовническия им дух, изразен с присмеха им към държавните институции, с политическия и социален коментар. И всичко това умело прикрито под символите на народния Baladi език. Текстовете разказват за простия живот на Baladi жените и изпитанията, премеждията на обикновения човек.

Между редовете обаче има силен социален коментар срещу корупцията и държавните институции. AhmadAdawia използва основната структура и идиома на Baladi музиката на времето си. Той работи с най-добрите акордеонисти и музиканти като Hassan Abul Seoud, Farouk Salameh, Mohammad Asfur, Sami il Babili (тромпетист) и Samir Surour (саксофонист).

 

По-рано, през 60-те години на ХХ век, известният Mohammad Taha е един от първите певци, които свързват пропастта между песните Baladi и Shaabi като урбанизират и популяризират своите песни. Името му е записано в историята като иноватор - бил е първият, който използвал акордеон с една четвърт ноти, докато в Shaabi песните това все още било непознато.

 

Първият, който е оказал по-сериозно влияние върху Adawia е бил mawaal артист, който бил последовател на Taha. Наричали го Anwar ElAskari. Текстописците на AdawiaHassan AbuItman и El Rais Birra, както и композитори като Hassan Abul Seoud са тези, които му съдействали да се изкачи по звездната стълбица. El Rais Birra, например, написал текста на известната песен „El Sah Endah Embo” – хумористичен социален коментар за бебетата.

 

В продължение на цели десет години Adawia бил доминиращ изпълнител на популярна музика. Записите му се продавали по-добре от тези на съвременниците му. Adawia доразвил Baladi песента като я отнесъл към нови върхове на емоционалното изразяване –  в музикален и артистичен аспект. Понякога използвал тараб инструменти, като канун и лютня, но винаги в рамките на Baladi структурата и оригиналния „lawn” или цвят на музиката. С други думи Adawia никога не се е опитвал да създава класическа музика като начин да се домогне до висшето общество, както някои музиканти правят това днес.

Въпреки че обекти на неговото творчество са обикновените мъже и жени, записите му преодоляват всички бариери на социалните класи.

 

Историята познава и други певци, които са направили кариера в градовете, но са останали в музикалната структура и традиция на Shaabi, без да се преместват към Baladi формата.

Това са известните Shaabi певци Metqal Qenawi Metqual от Музикантите на Нил и редица певици от района на делтата на Fallahin или  Fallahin Bahri”, като Fatmah Sarhan, Gamalat Shiha, Khadra Mohammad Khidr, Fatma Eid и много други. Творчеството им се характеризира с истински Shaabi, Saidi израз, използвайки традиционните музикални инструменти: рабаба, аргул, табла балади (голям ударен инструмент, който се свири с палка), саламея и мизмар.

 

Днес много популярни певци се опитват да следват стъпките на Adawia. Наричат се Shaabi певци, което означава популярни певци от селски произход. Музиката им е много опростена, ритмите са много първични и текстовете нямат голяма дълбочина. Музикалните инструменти, които използват, могат да бъдат всичко от акордеон до класическа цигулка и мизмар, като стиловете се смесват.

Модерната употреба на думата „Shaabi” за поп певец започва да се бърка с понятието за истинските Shaabi певци, които работят в музикалните традиции на Горен Египет (Saidi) и Fallahi (земеделска общност). В един от своите Mawaweel, Adawia говори за бързото време на модерните популярни певци:

 

Ya di Zamman ili kitrit feeh il Mughanawatiah.   О, какво време, когато певците са толкова много, че идват на дузини.

Fi nas bit ‘ul Ah, bas il Ah mish hiya.  Някои пеят своето „Ах”, но това не е същото, „Ах” вече не е „Ах!”

 

 

Ruh El Fuad

 

Ruh El Fuad е известна и уникална Bint el Balad певица. Творчеството й се базира на истинските Baladi корени. Тя се изявява на градски сватби и Moulid (религиозни празници) в Александрия и в Кайро.

Ruh разширява понятието провинциялна песен като го превръща в музикално усложнена градска песен. Тя показва уникални умения в песните си, като демонстрира многообразието на гласа си. Артистичният й живот е дал невероятна дълбочина на емоционалните преживявания и възможността да се себеизрази в творчеството по един неповторим начин.

 

Най-силното изпълнение на Ruh е Mawaal и нейната основна интерпретация „ Ya leili ya Eini” (О, моя нощ, о, мои очи” – подобна на блус фраза, която вокалистката използва да преминава между високите и ниските тонове на  вокали. Ruh е перфектна изпълнителка в този тип Mawaal. Показва голямо умение в сложния начин, по който използва вокалните модулации, давайки дълбочина на емоцията, която преминава отвъд обикновеното значение на думите.

Нейният Mawaal обикновено се следва от песен, която резюмира живота на Bint el Balad.

Ето един от Mawaal-ите на Ruh от спектакъла Spirit of the Heart на Hilal Dance Company, с която прави турне през 1997-2001 г.:

 

Ya Eini, Ya leili Ya leili, Yaaa Leil.   О, моя нощ, о, мои очи.

Yaaaa Leil!    Ооо, моя нощ!

Tool ma lisan il hilw Yerfa’ min Imit Ahlu.   Докато езикът е сладък, той повишава проницателността на своя собственик.

Asl il lisan il Radi bi il min Ahl.   По същия начин лошият език намалява уважението към своя собственик.

Arib ma ‘andush adab gharib ma bin ahlu.   Този, който не е вежлив, става странник в собственото си семейство.

Tool mal kamal sikitak,  timlik ulum il naas   Докато пълнотата и истината са твоя път, ти ще печелиш сърцата на хората.

Ya ma gharib, bil adab sabahu el gami’ ahlu.   О, колко често вежливият странник по-късно е приеман от всички като част от семейството.

 

Тук Ruh изразява истинските си чувства относно правилата за поведение на Baladi: „това, което казваш и начинът, по който използваш думите отразяват твоя истински характер”. Също така песента повдига въпроса за това, какъв тип човек може да бъде наистина приет в семейството (в Baladi общността).

 

 

Селският Ashrah Baladi

 

В сърцето на сложната и различна музикална Baladi атмосфера в градовете, лежи Taqasim Baladi репертоарът или „Ashrah Baladi”, което значи „музикален рунд на Baladi”. Това е импровизиран репертоар, разделен на ясно дефинирани музикални етюди, които се обуславят от промените в настроението на музиканти и танцьор и изразните средства. Музикалният идиом е разработен около опита и желанията на танцьора. Той започва творческата си съдба първо в провинцията.

Музикантите там свирят например на сватба или „farah”, използвайки Shaabi диапазона от инструменти: мизмар, табла балади, рабаба и флейта или саламея. „fitwah”, което се превежда като „силен мъж” и „защитник на селото”, е разтърсен от тъжните и задушевни мелодии като „Ya rab Tobah” в Taqasim Hor, солова импровизация, водена от рабаба или мизмар.

Следват няколко ритмични крачки в негово изпълнение, държейки „assayah” – дългa пръчка или бастун. Музикантите следват танцьора с бавния ритъм на Wahdah el Kibirah, преплетен с мелодии от песни като „Amint Bilah”, „Hassan ya khol el ginainah” и други. Тук изпълнителят показва умениея, присъствие, красота на движенията и най-вече своята „shahama”, значеща благородност и смелост, показвайки се като истински Ibn el Balad.

Докато Taqasim Hor се изразява чрез „аах, аах” като възклицания на одобрения от публиката, Wahdah el Kibirah възпроизвежда възклицания като „aywah aywah ya fitwah ya gadaa!”, “Да, да, о, fitwah, о, gadaa!”. 

При сигнал, подаден от танцьора, който в този момент оставя на земята пръчката или бастуна и увива своя шал около хълбоците си, започва Tet – бърза ритмична секция, използваща baladi или maqsum ритми, при които музикантите и танцьорът показват своята виртуозност.

Мизмар или флейта водят тази секция, докато танцьорът ускорява крачките, използвайки крака, хълбоци и рамене, разнообразявайки движенията със скокове и подскачания.

Музикантите се присъединяват чрез преплитане на мелодии около Tet в секцията „Ingerarah”, което означава „дърпане” или „разтягане” на Tet. Tet и Ingerarah показват висините, до които може да достигне майсторството на изпълнителите, докато публиката ръкопляска и вика от удоволствие.

Семейството на младоженеца и булката или други хора от публиката се присъединяват към танца в този момент. Когато танцьорът почувства, че е време да спре, дава сигнала „Afflah” или край, което бавно кара музиката да спре или дава сигнал със своите движения за бърз и решителен ритъм едно, две, три, стоп.

Песни от „mughanni” или Shaabi певеца, следват като продължение на празненствата. Днес тази традиция е оцеляла само в някои изолирани селски общности в районите El Minya и Luxor.

 

 

Градският Ashrah Baladi

 

От началото на XX-ти век до 20-те и 30-те години египетската музика и изкуство преживяват голяма промяна, която отразява желанието за модернизация и приемане на западния начин на живот. Процесът започва с Египет на хедивите от Mohammad Ali (1808-1848) до Isamil (1863-1879) и продължава по време на британската окупация до 20-те години. Западните влияния продължават и до днес.

 

От края на XIX в. до началото на ХХ в. Египет става свидетел на западни музикални форми и инструменти, включително италианска опера, джаз, военни брас бендове, латиноамерикански форми като румба и самба и западна класическа теория на музиката, която сега се преподава в музикалните консерватории в Кайро.

 

По време на всички тези промени нито едно официално училище не е започнало да преподава музиката Baladi, нито пък тя е призната от управляващите среди. Музикалните традиции Baladi продължават да разчитат на устната традиция на семействата изпълнители от улица Mohammad Ali, а местата за обучение си остават кафенетата, сватбите и Moulid-ите. Заради това разделение, музиката Baladi бележи напредък със свой собствен ход, оставайки близо до традиционните си корени.

 

През годините иновационните въведения растат по форма, но без да нарушават истинския Baladi характер. Например, инструментите от джаза като саксофон, кларинет и тромпет са интегрирани от музикантите така, че да придават ново звучене на Baladi, но не и да създават или заемат нова структура или идиом.

 

Когато традицията на селските Ashrah Baladi преминава към града чрез сватбите Baladi, тя естествено започва да се трансформира. Това, което преди е било прост танц за героя на селото, сега става сложен музикален идиом в кафенетата на Кайро и Александрия.

Около улица Mohammad Ali репертоарът се разширява в резултат на въвеждането на градските инструменти като доф, дарбука или табла и разбира се акордеонът, който е претворен от музикантите в четвърттонов, за да им позволи да изразяват източните качества на музиката.

Освен това Taqasim Baladi започнал да се развива, за да привлече танцьорки, първо Almah и след това градските Ghaziah (единственото число на Ghawazee) от 30-те до 50-те години на ХХ век.

През този период танцьорките започват да изразяват силата и феминизма си в нова секция от Ashrah Baladi, наричана „Awadi” – бавна, задушевна и сладка мелодия, наситена с ритмични спирания, наричани „Sakaat”.

 

С оригиналните майстори на четвърттоновия акордеон през 40-те и 50-те години, сред които са Sayyed Qur Qur и Abdo Asfur и по-късните представители от същата школа, включващи El Sheikh Taha, Farouq Salamah, Ahmad Hamoudah и Mustafa Hamidou, Baladi Taqasim, репертоарът става много по-разширен, с много по-голяма сложност, пълнота и дълбочина на израза.

 

Може да се твърди, че през 60-те и 70-те години Baladi Taqasim репертоарът надминава себе си и отива отвъд способностите на танцьорите от тези десетилетия. С появата на големи майстори на акордеона като Hassan Abul Seoud през 70-те години и Faruq Mohammad Hassan и El Gamal el Shaghir, танцовият репертоар на Baladi никога вече не е същият.

 

Певци като Adawia се усъвършенстват с помощта на иновативния начин на свирене на Abul Seoud. Abul Seoud е надминал времето си с виртуозно свирене. Прогресивният му стил дава на Taqasim Baladi мъжко, сурово усещане, което е едновременно с това е и чувствително и искрено. 

Въпреки всички тези иновации, Hassan Abul Seoud остава верен на Taqasim Baladi репертоара и никога не прави компромис с неговата структура – един истински Ibn el Balad! Hassan Abul Seoud все още е жив и в добро здраве, но композира музика само за киното и телевизията.

Жалко е, че изкуството на Baladi вече не се търси на днешния музикален пазар. За щастие през 70-те и част от 80-те години на ХХ век Abul Seoud записва някои от най-великите си парчета на грамофонни плочи и  магнитофонни ленти.  

 

 

 

 

  

  AhmadAdawia mp3

 

 -  Aghrab

 -  Bent Al Sultan

 -  Ahmad 'Adawia music

 

 

 

   Ruh El Fuad mp3

 

 -  Sooae Bena (Dinga dinga)

 

 

Farida Fahmi & Mahmoud Reda

 



Известни сентенции





© 2017 ЕВЕЛИНА ПАПАЗОВА - школа за ориенталски танци. Всички права запазени.
дизайн и програмиране: УебДизайн Професионалистите се отличават