BG ITA EN
Автобиография
Школа Sheherazade
ФЕСТИВАЛИ и УЧАСТИЯ
Семинари и News
Ориенталски танц
Стилове
Арабска музика
Арабски инструменти
Арабски ритми
Положителни ефекти
Фото галерия
Видео галерия
Ориента в Изкуството
Преса
Новини
Полезни връзки
Контакти
Книга за гости
Начало


Митът за Oриентализма

» SAMIA GAMAL » Кючек (Köçek)
» NAIMA AKEF » Какво е Tsifteteli ?
» TAHEYYA KARIOKA » Ориенталски танц или Belly dance ?
» OUM KOLTHOUM » Воалът в Ориенталския танц
» FARID EL ATRACHE » Митът за Oриентализма
» MOHAMMED ABDEL WAHHAB » BALADI в Египетския танц и музика
» ABDEL HALIM HAFEZ » BADEIA MASABNY
» RAQS SHAMA'DAN- Танцът със свещник » Рядък видео материал
» Saidi и Tahtib, танцът на тоягата, Raqs Assaya » Как да си изберем Компетентен Учител?
» Melaya Lef » Американски Племенен Стил - American Tribal Style

Митът за Oриентализма

 

 

През последните 10-15 години географските граници все повече избледняват поради нарастващата възможност за пътуване. Като логично следствие от този факт и интересът към другите култури нараства. Дори мас медиите ни заливат с информация всекидневно за различните културни вселени. Често обаче нямаме очи да видим нещата такива, каквито са и сме склонни да филтрираме реалността чрез това, което вече познаваме. Освен това съществува небезизвестната трудност на езика: как наистина да комуникираме в едно пътуване, което обикновено е само с ваканционна цел, а не с цел културно изследване, с хора, които говорят непознати езици или с които можем да се разберем евентуално само с “туристически английски”?

 

Интересно е да се размишлява за това как Запада си е създал картина - представа за един екзотичен Изток, кoято се апликира с еднаква сила върху Арабския свят, Персия, Турция, Индия. Тази представа е базирана върху въображение и фантазии. През дълъг период от време се създава една цяла иконография – изключително сложна схема относно мистериозността на Изтока, която всъщност цитира непрекъснато това, което Запада познава: самия него.

Например, всички сме виждали ориенталски картини и вярваме, че чрез тях познаваме атмосферата в харемите или хамамите на Арабския свят или на Турция.

 

           

 

Абсолютно ясно е обаче, че никога един чужденец, още по-малко мъж, не е можел да влезе в харем или хамам – частни места, определени само за жени. Затова всички картини, които изобразяват тези места, са плод на фантазията на артиста. Потайностите на един непознат свят са благоприятна среда за развихряне на въобръжението.

 

Всъщност картините на живописците са изпълнени със западни знаци и символи във всички отправни точки – от архитектурата до декорациите.

Оказва се, че художниците рисували реалността на европейските жени, играейки си с пикантната фантазия за екзотиката. Така творците си конструират алиби, което им позволява да рисуват сцени на голи жени. Евентуалните коментари на моралистите са прекъснати в зародиш. Екзотичната среда била тяхното оправдание. Картините не разказват за Европа, християнството и западния морал. Евентуалните обвинения за безнравственост попадали със сигурност само върху сластния и чувствен Ориент.

 

 

Ориентализмът

 

От казаното до тук, стана ясно, че идеите на Oриентализма са представяни често изцяло различно от реалния Ориент. Възможността за изопачаване понякога става чист предтекст за да се говори за друго, с някакъв скрит смисъл. Автентичността на Ориента се оказва фактор от второстепенно значение.

 

                    

 

Както винаги се случва, когато става въпрос за култура, всяко създадено произведение за Ориента ще повлияе на другите, които ще последват първоначалния пример. Всяко следващо ще търпи влияние от предходните творби, а и от самите изкривени, предубедени идеи. Тези идеи от тяхна страна ще повлияят на самия Ориент. И така кръгът се затваря.   

  

                                     

 

„Учените” ориенталисти предлагат своя трактовка по темата и я предлагат за изучаване. Научното обяснение звучи на пръв поглед правдоподобно и логично. Читателят възприема всичко без проблем. Резултатът от този феномен е, че възприемателят има много ясни идеи относно един Ориент… изцяло измислен от автора!

 

Напук на цялата фалшива конструкция, Oриентализмът е бил толкова убедителен (въпреки че отговаря на нуждите на цялото западно общество), че дори днес всички сме жертви на стереотипните измислици, омагьосани от приказното очарование за атмосферата му.

 

Още от 1700 г. Запада се конфронтира с историята на другите народи. Крайната цел е да се покаже великодушен от височината на своето величие, да разпространява влияние в далечни земи. Каквото и да прави обаче, винаги класифицира всичко по западен начин.

Ориенталистът вижда себе си по един почти религиозен начин: като герой, който отива да освободи Ориента от вековете на непросветление.

 

Създаденият образ е на един Ориент, в който изцяло са се размили различни култури и далечни държави. Така се превръща в символ на ексцентричност. Самият Gustave Flaubert разказва за абсурдни странности, които в Египет са изглеждали нормални неща.

 

Колкото и да е внимателен, пътешественикът не е никога директно въвлечен в културните феномени или обичаи, които среща. Той не е експерт в специфичната сфера, а и целта на пътуването му е напълно различна, той не успява да се потопи всестранно и всецяло в богатството на културата. Затова ще се опита да определи всичко, което вижда, поставяйки го в категории, приемливи за един западен човек. Тези рамки ще направят Ориента по-малко “опасен”.

 

Идеите за Ориента са истински сборник, перфектно организиран от западните хора, за да го “разберат” по техен начин и да го накарат да влезе в европейската и американската култура: опит за власт над него.  Ориента се възприема като статичен и неизменяем: едно субективно тълкуване на стих от Корана или арабски поет се апликира с еднаква сила и смисъл за всички арабски народи от всички времена.

 

Ето защо ценностите на Oриентализма се разклатиха, когато се родиха движенията за национално освобождение в арабските колонии, със сигурност несъвместими с пословичната фаталистична пасивност на тези народи!

 

 

Ориентализма и Исляма

 

Ислямският свят е бил, и може би все още е, голяма заплаха за западната власт, с оглед на големия политически и военен успех, който има на изток, и с оглед големите конфликти с исляма, които стават по целия свят. Арабският свят хвърля политическо, икономическо и културно предизвикателство на Европа.

 

Териториалната му експанзия може да се  сравни само с тази на Римската империя в нейния апогей.

Близката връзка между Oриентализъм и политика поставя под съмнение добрите намерения на някои учени. Някои от изградените теории има вероятност да са създадени за да улеснят икономическата или политическата власт на съответната държава.

 

В общественото пространство се простира определено мнение за ориенталците, в частност и за арабите, още повече тези с мюсюлманска вяра. Общественото мнение ги е осъдило предварително: продажни, сластни, поддръжници на тероризма, необразовани, богати, защото крадат пари от Запада, продавайки петрол, който, както всички други световни ресурси, би трябвало да принадлежи на Запада!

 

Властващата западна култура се е показвала винаги много подозрителна спрямо Исляма, още от епохата на кръстоносните походи та чак до наши дни. Например, терминът “мохамеданин” е ориенталистка измислица, което звучи презрително. Това отношение снишава Исляма до нивото на ерес и не го поставя наравно с другите религии. Актът на съзнателно обезценяване лишава Исляма от неговата потенциялна опасност за Запада.

 

Още Данте обрича на вечни мъки в Ада Мохамед и Али, наказвайки ги със систематично разрязвани на две. Мохамед е шарлатанин. В тезата няма и капка от съмнение. Няма средно положение. Дантевата гледна точка обезценява Мохамед.

 

Много трудове и дисертации, които са считани за експертни в ислямските доктрини и арабската култура, се абстрахират от актуалната историческа реалност. Техните автори смятат, че ислямските народи още живеят в епохата на Мохамед. Някои ориенталисти осъзнават този феномен, но го оправдават, казвайки, че самата есенция на Исляма прави непроменими мюсюлманските общества.

 

 

Първите ориенталисти

 

Първите английски ориенталисти са били юристи, медици или лингвисти с филантропски интереси, които са се надявали тяхните умения да дадат прогрес в науките.

 

Самият Наполеон решава да завземе Египет вследствие на познанието за арабската история, което е получил като млад. Идеите, които е имал, не са се основавали на реалността. За своето пътуване в Египет, той наема група учени, които са имали за задача да наблюдават и опишат земите.

 

Това е период, в който Египет отваря границите си за чужденци. Земите на фараоните стават обект на борба за влияние между двете най-силни държави по онова време – Англия и Франция.

 

Наполеон се бори за власт и влияние и прави всичко възможно народът на Египет да го приеме. За да не предизвика гражданска война, ще му се наложи да удовлетвори недоволството на мамелюците (военна каста, властваща в Египет). Мерките са взети – заповядва на войниците си да действат според законите на Исляма; изисква речите му да се превеждат на арабски език.

Когато обаче си дава сметка за числената малобройност на войниците спрямо египетския народ, се опитва да накара местните религиозни водачи да интерпретират Корана в полза на неговата армия. Наполеон е принуден да играе ролята на „изповядващ любов към Корана и Исляма”.

 

Ferdinand de Lesseps (френски генерален консул в Кайро) е бил убеден, че иска да осъществи Суецкия канал. В политиката целта оправдава средствата. Следвайки тази максима, Lesseps си поставя за задача да омагьоса бъдещите финансисти с обещания. Те ще влязат в историята като обединителите на Изтока и Запада, но най-вече като тези, които са донесли цивилизация на неверници, нецивилизовани и необразовани хора.

 

 

Любовта към един идеализиран Ориент

 

Един друг феномен се ражда от Oриентализма: митът за Ориента като едно фантастично, щастливо и мечтано място, като надежда и пример за Запада. Пример за този феномен се среща и до днес в някои течения на New Age. Те се опитват да митологизират всичко, което идва от Ориента, като че ли е единственият път, който осмислия живота.

В този случай, да се изучава Ориентът, означава да се търси oтдушник и бягство в екзотиката. Това бягство не е подплатено с факти.

 

 

...повече:

 

  

 Ориентализмът.

 

 автор: Eдуард Саид

 - Начинът, по който Западът
 възприема Изтока поръчай

 



Известни сентенции





© 2017 ЕВЕЛИНА ПАПАЗОВА - школа за ориенталски танци. Всички права запазени.
дизайн и програмиране: УебДизайн Професионалистите се отличават